НЕ МОГА
Не питай. Само поседни.
Очаквах те. Сега не мога и да вярвам.
Не говори, а просто замълчи.
Не искай – за тебе вече нищо не остана.
Не чакай! Не гадай!
Замръзнах... Толкова е трудно...
Знам, всичко има своя край –
дори и миговете чудни...
Не питай! Поседни.
Не те очаквам.
Не говори! Мълчи.
Не мога да ти вярвам.
© Илзе Енчева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
