Не мога да те разбера, душа,
все си сменяш облика и ролите,
един път си прокажена и зла,
а в друг момент - месията безкористен.
Пък искам да те утеша,
когато те боли, но все не става,
многолика си дори и във скръбта,
безжалостно, която разрушава.
Тя удря те във своя черен гняв,
а ти, дамгосана от нея, продължаваш,
велика си, душа - голям актьор,
овации напълно заслужаваш.
© Ивето All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
