Не мога да те разбера, душа,
все си сменяш облика и ролите,
един път си прокажена и зла,
а в друг момент - месията безкористен.
Пък искам да те утеша,
когато те боли, но все не става,
многолика си дори и във скръбта,
безжалостно, която разрушава.
Тя удря те във своя черен гняв,
а ти, дамгосана от нея, продължаваш,
велика си, душа - голям актьор,
овации напълно заслужаваш.
© Ивето All rights reserved.
Стиховете ти стават още по-хубави!!!