Dec 25, 2012, 3:30 PM

Не мога да остана

  Poetry » Love
593 0 1

   НЕ  МОГА ДА ОСТАНА

 

Не искам и не мога да остана.

Аз тръгвам вече! И ще си вървя!

Самата ти си мойта люта рана…

Ти чужди знамена в лицето ми развя!..

 

Не можеш ли ти вече да обичаш?!

Или не искаш? Ще те разбера…

До днеска ти в душата ми надничаш!

Но си страняла ти от моя път!..

 

Бях влюбен в тебе аз. И те обичах...

И вярвах в тебе като никой друг!

Наивник бях и подир тебе тичах!...

Но бил съм аз във сянката на друг!...

 

Не се прави, че нищо не разбираш.

И не признаваш своя собствен грях!

Ти хищнически всичко окупираш…

След доста време аз те опознах!

 

А любовта от туй не се нуждае!

Не може тя лъжа да понесе…

Макар че тя във въздуха витае...

Най-после буря ще ни донесе!...

 

Не си ли се отдала със сърцето.

Не можеш любовта да понесеш...

Не те издига Любовта в небето,

щом чувствата на хората крадеш!...

 

При тебе аз не мога да остана...

Не мога със измемник да вървя!

Ти в моето сърце отвори рана!

С полулюбов не ще се съглася!…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...