НЕ  МОГА ДА ОСТАНА

Не искам и не мога да остана.

Аз тръгвам вече! И ще си вървя!

Самата ти си мойта люта рана…

Ти чужди знамена в лицето ми развя!..

Не можеш ли ти вече да обичаш?!

Или не искаш? Ще те разбера…

До днеска ти в душата ми надничаш!

Но си страняла ти от моя път!..

Бях влюбен в тебе аз. И те обичах...

И вярвах в тебе като никой друг!

Наивник бях и подир тебе тичах!...

Но бил съм аз във сянката на друг!...

Не се прави, че нищо не разбираш.

И не признаваш своя собствен грях!

Ти хищнически всичко окупираш…

След доста време аз те опознах!

А любовта от туй не се нуждае!

Не може тя лъжа да понесе…

Макар че тя във въздуха витае...

Най-после буря ще ни донесе!...

Не си ли се отдала със сърцето.

Не можеш любовта да понесеш...

Не те издига Любовта в небето,

щом чувствата на хората крадеш!...

При тебе аз не мога да остана...

Не мога със измемник да вървя!

Ти в моето сърце отвори рана!

С полулюбов не ще се съглася!…