Не мога да пиша
Не мога днес да пиша.
Пресъхнала е музата,
мастилото е свършило,
разхвърляни са страниците...
Събуждам се и дишам,
но изчезнала е другата -
онази, дето бързаше
да скочи вън от границите...
Не мога днес да пиша.
Изкуствено докосване,
застинало усещане,
а крилете са отсечени...
Прибрани са във ниша
до следващото ползване.
До следващото срещане,
на което съм обречена.
Не мога днес да пиша.
А мислите ми стичат се
по улеи кръстосани
надолу към небето.
От взирането в нищото
и глухото обичане
на сенки омагьосани
превърнах се във пепел.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
