Dec 8, 2011, 3:15 PM

Не мога да пиша

  Poetry » Other
1.1K 0 7

Не мога днес да пиша.

Пресъхнала е музата,

мастилото е свършило,

разхвърляни са страниците...

Събуждам се и дишам,

но изчезнала е другата -

онази, дето бързаше

да скочи вън от границите...

 

Не мога днес да пиша.

Изкуствено докосване,

застинало усещане,

а крилете са отсечени...

Прибрани са във ниша

до следващото ползване.

До следващото срещане,

на което съм обречена.

 

Не мога днес да пиша.

А мислите ми стичат се

по улеи кръстосани

надолу към небето.

От взирането в нищото

и глухото обичане

на сенки омагьосани

превърнах се във пепел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Можеш, можеш
  • Благодаря на всички! Весели празници * * *
  • Все едно себе си видях в момента!!!
    Страшно ми е!
    Но пък не ми се вярва...
    Ще пишеш!!!!!!!!!!
    Толкова много неща ще ти се случат тепърва...
  • "...надолу към небето...",а?!!!Браво! Когато чета такива хубави стихотворения се чувствам и щастлив и тъжен:толкова талантливо младо поколение,а аз сигурно няма да видя как ще се развие...
  • !!!...

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...