Sep 10, 2024, 9:53 AM

Не мога място да намеря

  Poetry » Civic
540 1 0

Не мога място да намеря,

не мога да се примиря,

че тръгват космос да катерят,

а немогат да вървят.

 

Че има още болни, гладни,

а само жадни са на почит,

и истини отдавна явни,

остават без единствен прочит.

 

И щом пороците разпалват,

душите и сърцата спят,

малцина масата подмамват,

а всички в Ада ще горят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...