НЕ МОЖАХ... ДА ТЕ ОТГЛЕДАМ, ЛЮБОВ
Не можах да те отгледам,
любов.
Да те имам само за мене.
В шепи.
Като мокра вода.
Изтече... Как? И аз не разбрах.
Тръгвай!
Сърцето ти...
Грапава диря.
Все от
моите нокти.
Скъпо струваше ми
да стържа дълбоко.
Да търся кътче, където да спра.
Не можах! Сега... вече
не ми се обича.
И не ми се спасяват онемели
души.
Бързай!
Няма да пращам слънцето
по твоите стъпки
да пари,
да изгаря краката ти,
за да се върнеш...
Отболя ме виното, което ти сипвах.
Исках
да те опия като дива кошута...
За да бягаш в галоп.
Все към мене... към мене...
Бързай!
Стъпвай на твърдо!
Не съм след тебе!
Безнога съм да те достигна.
И бездомна.
Не свети нищо помежду ни.
Телата ни отдавна
са удавени
в мъртво, много мъртво море.
Едноминутно застинаха,
горе, мълчаливи звезди...
Небето почерня.
Заблъскаха камбани.
Луната се облече в траур...
От днес.
Готови са... Да те посрещнат,
Любов!
© Веска Алексиева All rights reserved.
