vesi-lina (Веска Алексиева)
173 6047
Aug 12, 2007, 8:28 PM

НЕ МОЖАХ... ДА ТЕ ОТГЛЕДАМ, ЛЮБОВ 

  Poetry
849 0 24
 

Не можах да те отгледам,

любов.

Да те имам само за мене.

В шепи.

Като мокра вода.

Изтече... Как? И аз не разбрах.

Тръгвай!

Сърцето ти...

Грапава диря.
Все от

моите нокти.

Скъпо струваше ми

да стържа дълбоко.

Да търся кътче, където да спра.

Не можах! Сега... вече

не ми се обича.

И не ми се спасяват онемели

души.

Бързай!

Няма да пращам слънцето

по твоите стъпки

да пари,

да изгаря краката ти,

за да се върнеш...

Отболя ме виното, което ти сипвах.

Исках

да те опия като дива кошута...

За да бягаш в галоп.

Все към мене... към мене...

Бързай!

Стъпвай на твърдо!

Не съм след тебе!

Безнога съм да те достигна.

И бездомна.

Не свети нищо помежду ни.

Телата ни отдавна

са удавени

в мъртво, много мъртво море.

Едноминутно застинаха,

горе, мълчаливи  звезди...

Небето  почерня.

Заблъскаха  камбани.

Луната се облече  в траур...

От днес.

Готови са... Да те посрещнат,
Любов!

© Веска Алексиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??