Монолог на завистника
Талантец - дал ми Господ, имам!
Е, не да блика чак оттук-оттам!
Да пиша стих - не мога, ала име
на по-кадърен да съсипя, знам!
И видя ли, че много му се радват
и името над другите стърчи,
наточвам завист остра като брадва
и гледай перушина как хвърчи!...
Подшушна тук-таме, че той преписва,
направо си е явен плагиат...
Расте мълва, дори и мен стъписва,
и се отдръпва славата назад!...
Пък той да го доказва, ако може,
че чист е като изворна вода!
Но просто няма да му се наложи...
Изпробвана е тактиката, да!
Какво че аз не можел съм да пиша?
Не може всеки тук да е поет!...
А ей така спокойно спя и дишам.
И сред талантите съм в първи ред!...
© Роберт All rights reserved.
