Jun 24, 2008, 8:27 PM

Не, не казвай

Poetry » Love

762 1 4

Не, не казвай, че тръгваш сега,
тъй отдавна си тръгна от мене,
твоята бедна и празна душа
вече няма какво да ми вземе.

Не, не вярвай, че пак ще простя
всички укори, всички обиди.
Не, не вярвай, че пак ще тъжа,
ти отдавна от менм си отиде.

Не, не казвай, че тръгваш сега,
само аз си отивам от тебе,
моята жадна за обич душа
просто няма какво да ти вземе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

ех,чета, чета... чета те

2009-01-28T18:07:28+02:00
Venera_m1974 (Марияна Ангелова)

аууууу, невероятно е... с удоволствие ще го прочета отново и отново

2008-06-24T22:08:18+03:00
Dally_B (Даниела)

Има страхотно звучене и така фино докосва сетивата! Поздрав*

2008-06-24T21:22:50+03:00
aivun1991 (Иван Русланов)

Много добър стих. Чувствам го близък, тъй като изживявам подобно нещо в момента. 6+

2008-06-24T20:38:00+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0