Не, не забравяй!
Не, не забравяй тези груби ръце,
протрили до кърваво нежната кожа!
Месец ти беше мъжко лице,
надвиснало в твоето ложе.
До пояс се спуска водопад от коси.
С гърдите си пълниш ръцете.
Зърната ти носят следи от зъби.
Усмихната в тъмното светиш.
По корема се плъзгат към бедрата надолу...
Под дланите скрита е нежност.
Груби ръце върху тялото голо.
Шепнеш за неизбежното.
Колко е хубаво, колко е мило!
По гръбнака ти бяга лекият бриз
и дерменджийски ханшът ти смила
всеки случаен каприз.
Не, не забравяй груби ръце!
Не, не забравяй устните скъпи!
Бясно ще бие за тебе сърце
и в приказки ще те къпе...
© Красимир Дяков All rights reserved.
Поздрави Краси!
