... не обещавам, само ще загатна...
Дори ако за век не проговоря
(не се боя, та краят е известен)
по-беден е без птиците простора
светът е свит в черупчица от кестен.
И без това смали се и площадът
а в календара - шепичка недели,
в копривата уж мълнии не падат,
а все ме целят, мътните ги взели.
Врабците градски предвещават зима,
а гълъбите гукат: Не лъжете!
Ще има лято циганско, ще има,
ще дойде то нали? Кажи, поете!
Дали да лъжа? Знаят, че е есен,
в душата лято спи и тихо мърка,
сърцето с обич пише стих чудесен...
Те и така ме мислят за побъркан...
Фалшива е боята, но е златна,
дъждът ли? Скъпоценности пилее,
не обещавам, само ще загатна,
за топлия ноември ненадеен.
Ще дойде, до секундичка е точен,
не ще остане никой непогален,
от циганското лято... И какво, че,
един поет от обич онемял е...
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
