Луната тази вечер ми е гост.
В стаята ми влиза най-нахално.
А аз за тебе пак надигам тост
и името ти шепна тъй банално.
Часовникът тиктака в полумрак.
Захласнато го слуша тишината.
А аз хронично в чаша вино пак
таниново си давя самотата.
Не очаквам вече нищо да се случи.
Възможността премина всяка грница
Мечтателят в мен урока си научи
и пълна с провали носи раница.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
