Не питай старило, питай патило
Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от Негримирана
Не питай старило, питай патило
На В.
Любимият ти вчера си отиде...
Сърцето не тупти. Кънти на празно.
На дъното му- кисела обида
с привкус на ферментираща омраза.
Боли! Кърви като от дупка черна
след зъб, изваден без упойка. С клещи.
А нуждата все там се мушка нервно
като език, свикнал да милва нещо.
Вървиш по навик. Не ядеш, не пиеш,
жадуваш само болката да стихне.
Да слезе нощ, в дома си да се скриеш
и там със сълзи, но без глас да викнеш
горящите в ума безброй въпроси
със отговор един:„Плодът го няма!“
Той пак роди се мъртъв.Недоносен.
А щеше да се казва Свят за двама...
Как знам това ли?..Мило ми момиче!
На мен веднъж ли, два ли ми се случи...
Не питай старо, а патило питай!
Чуй: следлюбовно най-добре се учи
урока на безмозъчната(?) мида:
от камък-топъл бисер да изстискаш.
.......................................................
Любими сто от теб да си отидат,
тя, любовта, е в теб! Ако я искаш...
© Петя Божилова All rights reserved.
