Не поглеждай към мен
Не поглеждай към мене!
Недей!
Аз съм гледка, която разстройва.
От сълза във око на злодей
се превръщам във капки отрова.
Аз боля като нощна тъга
и променям вкуса ти в горчиво.
Не поглеждай към мен!
Не сега!
Уж живея, а всъщност
убивам.
Уж съм гледка, а всъщност съм стон,
буца ужас в гърдите ти свита,
от сърцето ти правя си дом,
и по пулса ти мъчно се скитам.
Не поглеждай към мен!
Ще боли.
Ще се впия в очите ти сини,
като хиляди малки стрели.
Не поглеждай към мене, любими!
© Деница Гарелова All rights reserved.
