Не помни поглед ли е или е сълза
В живота ми съм просто паднал дъжд,
а ти - небе, в което няма как да скрия
надеждата ми, че си влюбен мак,
с целувката на песенна идилия,
из мислите така си тананикам
с наивната усмивка на дъждец.
А сетне из земята си попила,
с душата на онази странна вечер
се свличам до жадуван плач,
но ти - звездичката в окото,
осъмваш в изгрева ми пак
и малката самотна локва
не помни поглед ли е или е сълза
и просто ромоля без спомен...
надеждата ми - скършен знак,
единствено вълшебство се отронва.
© Йоана All rights reserved.
