Чистото небе
и само вятър,
тананикащ мелодия.
Не прилича на зима!
По езерото тича блясък -
безсезонна картина...
Профил на дете,
загледано нататък
с разрошени от слънцето,
нехаещи коси...
То съзерцава,
то обожава...
мамещия блясък.
Рисува звуци
с мъничките си ръце
и създава вълните...
техния плясък.
Едно щастливо дете
рисува безгрижния вятър
по чистото небе...
...
В един топъл следобед,
когато умирах в стиха си,
дадох най-тежкия обет -
да запазя детето в себе си.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.