Капки дъжд?
Не, просто сълзи,
сливащи се с водата от душа.
Бели пухени облаци?
Не, просто малки облачета пара.
Лъч надежда, навлизащ през прозореца?
Не, просто слънчева светлина.
Щастливи мигове?
Не, прсто монтаж от минали събития.
Хубава песен...
или просто скърцащ прозорец...
В мислите - гробове на надеждите!
В реалносста - всички си приличат по страха!
Колко ли може да понесе едно сърце,
преди умът да го спре?...
И дали на време ще е?
Преди и неговия гроб да е готов!
Всеки седи на своята скамейка
и чака... а какво чака?!
© Криси All rights reserved.