Не разбрах защо
Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада –
от нея бягаш, като дявол от тамян!
Представа нямаш как се страда,
сърце ли нямаш, как не те е срам?!
Аз своето събирам на парчета...
и в тях все още виждам теб!
Нима това бе твоята вендета,
нима така реши да сложиш ред?
Уплаши се от любовта, нали...
до толкова, че даже си замина?
Това ти ли си, или не си...
или си ти наполовина?
Видях ти истинските цветове –
страхливецо, от мене стой далече!
Щом силна съм – ще съм добре,
а любовта към теб е мъртва вече!
© Надя Уорендър All rights reserved.
