Не се преструвай
Не се преструвай
Не се преструвай, мили. Осъзнах
че тази обич, нашата, не струва.
Не спим ли вечер - чака ни война.
В просъница за нея пак бълнуваш.
Ще грабна тъмносиньото палто
и чужди праг с усмивка ще прекрача.
Нима ще станеш някога готов
за нощи като тази да разкажа?
Аз знам добре за нея и за теб.
Тук даже и от думи нужда няма.
Видях безвкусно розов шевролет,
и новата ти - весела, засмяна.
Прегръща те и мисли, че света
отдавна ти е право във ръцете.
Не я залъгвай. Стига любовта,
че лъже и ума ù, и сърцето.
Кажи ù за "голямата любов",
за нашето угаснало огнище.
Дали ще станеш някога готов
да ме посочиш с пръст, да викнеш: "Вижте"?
Дали ще скочим обръч да въртим
сред този цирк, за други толкоз смешен...
Или от болка с теб ще изгорим?
Да хвърли камък, който е безгрешен.
© Яна All rights reserved.
