Не се разбиват тежки буци скръб
Изпили вярата на шумни глътки,
напразно старците превиват гръб.
В трапчинките на тихите им стъпки
расте вместо надежда – скръб.
"Тюленово" – Йордан Кръчмаров
Защо, изяли цял чувал със сол,
не знаем още кой кого предава?
Какво се случи с оня мощен ствол,
разцепена е нашата държава.
Надеждите ли някой пресоли,
че като чироз съхнат вън на пруста?
Целта ли бе сменена пак или
продажна сган сама съблече фуста?
Прахосана е силата комай
и славата ни на юнашко племе.
Септември никога не стана май,
но ние сред лъжи красиви дремем.
Безбожно скъп е, затова един
самун разделят три стомаха още.
Но може ли за следващия син
да стигне? Той от глад ще плаче нощем!
"Напразно старците превиват гръб"
над пролетни лехи, от тях садени.
Не се разбиват тежки буци скръб,
затрупали мечти опорочени.
© Мария Панайотова All rights reserved.
