May 2, 2010, 3:19 PM

Не се разделяме и ти го знаеш...

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Не се разделяме и ти го знаеш.

Душата ми... Отдадох ти я цяла!

Но, мила, колко светла е нощта!

Приканва ме да ти отнема дара.

Под призрачното, необятното небе

ме чакат приключения милион,

а без душата си съм мъничко дете,

тъй жално плачещо за своя дом.

Не ми заграбвай, моля те, подслона!

Да, вярно, че подарък бе.

Но виж ме, болка моя –

ти всичко друго ми отне.

Върни ми всеки ред изписан

(по редовете – сълзи, ти не ги видя),

вземи  каквото друго ти се иска!

Душата си жадувам аз...

 

Не се разделяме и ти го знаеш,

ний никога едно не сме били.

Аз върнах се, макар и за последно,

да взема онова, което ми принадлежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...