May 2, 2010, 3:19 PM

Не се разделяме и ти го знаеш...

  Poetry » Love
1.2K 0 0

Не се разделяме и ти го знаеш.

Душата ми... Отдадох ти я цяла!

Но, мила, колко светла е нощта!

Приканва ме да ти отнема дара.

Под призрачното, необятното небе

ме чакат приключения милион,

а без душата си съм мъничко дете,

тъй жално плачещо за своя дом.

Не ми заграбвай, моля те, подслона!

Да, вярно, че подарък бе.

Но виж ме, болка моя –

ти всичко друго ми отне.

Върни ми всеки ред изписан

(по редовете – сълзи, ти не ги видя),

вземи  каквото друго ти се иска!

Душата си жадувам аз...

 

Не се разделяме и ти го знаеш,

ний никога едно не сме били.

Аз върнах се, макар и за последно,

да взема онова, което ми принадлежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...