May 22, 2011, 1:07 PM

Не се страхувай да обичаш

2.9K 1 53


Не се страхувай да обичаш -

животът е красив.

Усмихвай се напук на всичко

по пътя си трънлив.


И въпреки дъждовни бури,

се радвай, че си пял.

Не може да поникне бурен,

щом цвете си посял.


Небе щом има необятно,

пак птици ще летят...

И знай: отново ще те пратят

във този пъстър свят.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Не може да поникне бурен,

    щом цвете си посял."
    !!!

  • Георги, специални благодарности за проникновения коментар-анализ!
  • На пръв поглед по детски наивно, стихотворението на авторката фокусира интерес в две посоки. Без да претендира за свръхоригинални похвати, то с лека ритмическа стъпка рисува по житейската палитра и маркира основните, непреходни мъдрости. Оптимистичност и позитивизъм струят към читателя и провокират замислящата усмивка на философските откровения. А там, някъде на втори план, откриваме значимите представи за пантеистичното, умело вплетени в канавата на обикновения ни ден.
  • такава красива категоричност - на човек , който знае!
    браво, Фей!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...