Не се сърди́, изгризах ти молива
Най-трудно се намирам в понеделник.
Денят е къс, нощта е поетеса,
а гайдите съвсем не са на Дельо,
излезли и не знаят накъде са!
След вторник си намирам първа трета!
Но липсва ми кило и половина.
Надеждата е седмицата клета
да не откара в другата година.
Ще се намеря, казвам ви, защото
не съм се търсила, където трябва,
а може би съм спица в колелото
или накриво слънцето изгрява.
След сряда търсенето ми е мъчно.
Почти съм се харесала такава –
с усмивката в надрасканите бръчки
като стрелки, без време и без право.
... Омръзна ми да стигам все навреме,
(то време не останало в играта)
затуй престана много да ми дреме
кой зар е, кой играч е, кой го мята...
За дузпата ми трябват 5 секунди!
Но падна ли в последно полувреме,
ще трябва да съм по-добра от Гунди,
ако улуча топката, терена...
В четвъртък търсенето продължава.
Намерих си мастило два котела
и писах, на арменски поп се жалвах,
да каже, ... ако може до неделя!
Остават петък, събота... ще търся.
Почти съм си намерила акъла,
но той понеже все ужасно бърза
по-лесно е да хванеш шарен гълъб.
А в мен небето тихичко се свива,
като спасено котенце мърмори:
не се сърдѝ, изгризах ти молива,
намерих теб... и пролетта е скоро!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
благодаря за поздрава, Мария; Така е, Яна- благодаря ти.
