Не се сърди, не викай, Маргарита
Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!
Не се съмнявай ти в това! Как мога
да лъжа в тези ангелски очи?
Че откъде у мен пари, за Бога?
По липсата им шутът си личи.
Поетът е несъвместим с парите,
те някак си несвойнствени са нему
и, ако чудо случи се, дори те
да са край него, няма да ги вземе.
Днес никой за поезия не дава,
красавице, и пукната стотинка.
Какво ли на поета му остава,
освен да пише рими под сурдинка?
Така че с мен люби се, без да чакаш
да чуеш шум измамен на банкноти.
Люби се с мен, люби се с мене, сякаш
че правиш го за сетен път в живота.
А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че, вместо на монети звънки звуци,
да чуеш ти сонет си предпочела.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
... впрочем това съвсем не е метафора - всеки твой стих си е късче злато!
