Не се сърди, не викай, Маргарита
Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!
Не се съмнявай ти в това! Как мога
да лъжа в тези ангелски очи?
Че откъде у мен пари, за Бога?
По липсата им шутът си личи.
Поетът е несъвместим с парите,
те някак си несвойнствени са нему
и, ако чудо случи се, дори те
да са край него, няма да ги вземе.
Днес никой за поезия не дава,
красавице, и пукната стотинка.
Какво ли на поета му остава,
освен да пише рими под сурдинка?
Така че с мен люби се, без да чакаш
да чуеш шум измамен на банкноти.
Люби се с мен, люби се с мене, сякаш
че правиш го за сетен път в живота.
А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че, вместо на монети звънки звуци,
да чуеш ти сонет си предпочела.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
******************
-
Благодаря за чудесния стих, Ангеле!!!
-
Точно това е поезията, Адаш!
Всичко друго, но не и пари...
Удоволствие са стиховете ти - от живи думи! -
Ех, Ивайло, златни ти уста
... впрочем това съвсем не е метафора - всеки твой стих си е късче злато! -
Благороднико, имаш всичкото злато на света, превъплътено в тези стихове. Поздрав, Весан! Барона
-
Благодаря, Ева, благодаря, Роси, за мен е чест, че прочетохте и коментирахте!
-
И аз едва сега прочетох това стойностно стихотворение.
Поздравления, Ангел! -
Прекрасен стих - стойностен...!!!
Парите не са всичко...идваме на този свят голи и си отиваме голи и всичко в този промеждутък е лакомията, стремежа за пари...!!!
"А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че, вместо на монети звънки звуци,
да чуеш ти сонет си предпочела." -
Благодаря, Поетесо!
Дано наистина заслужавам думите ти, защото те са думи на един, наистина стойностен творец, чието творчество е сред най-качествените в сайта. -
Майстор си - затова и Маргарита ще те слуша и ще приеме съдбата на поета. Сега се сещам за едно на Дебелянов:
Понеже случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
а аз съм уж поет и мойта лира
замръзнала би в нощните мъгли -
ще ида във участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
Здравейте , мои братци и другари
на Аполона за кашмер и срам.
Искам да ти кажа, че с огромно удоволствие чета стиховете ти! Съгласна съм и с позицията на този, и се възхищавам от сръчността на словото ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
