27.05.2010 г., 14:48

Не се сърди, не викай, Маргарита

1.6K 0 10

Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи 
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!

Не се съмнявай ти в това! Как мога
да лъжа в тези ангелски очи?
Че откъде у мен пари, за Бога?
 По липсата им шутът си личи.

Поетът е несъвместим с парите,
те някак си несвойнствени са нему
и, ако чудо случи се, дори те
да са край него, няма да ги вземе.

Днес никой за поезия не дава,
красавице, и пукната стотинка.
Какво ли на поета му остава,
освен да пише рими под сурдинка?

Така че с мен люби се, без да чакаш
да чуеш шум измамен на банкноти.
Люби се с мен, люби се с мене, сякаш 
че правиш го за сетен път в живота.

А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че, вместо на монети звънки звуци, 
да чуеш ти сонет си предпочела.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ******************
  • Благодаря за чудесния стих, Ангеле!!!
  • Точно това е поезията, Адаш!
    Всичко друго, но не и пари...
    Удоволствие са стиховете ти - от живи думи!
  • Ех, Ивайло, златни ти уста... впрочем това съвсем не е метафора - всеки твой стих си е късче злато!
  • Благороднико, имаш всичкото злато на света, превъплътено в тези стихове. Поздрав, Весан! Барона

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...