Не се сърди, не викай, Маргарита
Не се сърди, не викай, Маргарита,
а стих да прочета ми позволи
и за пари поета ти не питай.
Пари в поет да има! Надали!
Не се съмнявай ти в това! Как мога
да лъжа в тези ангелски очи?
Че откъде у мен пари, за Бога?
По липсата им шутът си личи.
Поетът е несъвместим с парите,
те някак си несвойнствени са нему
и, ако чудо случи се, дори те
да са край него, няма да ги вземе.
Днес никой за поезия не дава,
красавице, и пукната стотинка.
Какво ли на поета му остава,
освен да пише рими под сурдинка?
Така че с мен люби се, без да чакаш
да чуеш шум измамен на банкноти.
Люби се с мен, люби се с мене, сякаш
че правиш го за сетен път в живота.
А после ще разказваш и на внуци
как в тази нощ и стихове сме чели,
че, вместо на монети звънки звуци,
да чуеш ти сонет си предпочела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
... впрочем това съвсем не е метафора - всеки твой стих си е късче злато!
