Aug 14, 2019, 3:55 PM

Не се терзай

  Poetry » Other
679 4 6

Недей ме пропилявай, запомни,

че есента ще стори тази грешка.

Последните проблясващи лъчи,

нека погалят тялото горещо.

 

На никой не прощава есента,

не я замествай, ти бъди си друга.

Отпих на глътки с тебе любовта,

но явно се е казвала… заблуда.

 

Сега се втурвам, като капещ лист,

надолу към земята устремено.

Не се терзай, че колко да боли,

нали естественото в нас е тленно!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...