Не се терзай
Недей ме пропилявай, запомни,
че есента ще стори тази грешка.
Последните проблясващи лъчи,
нека погалят тялото горещо.
На никой не прощава есента,
не я замествай, ти бъди си друга.
Отпих на глътки с тебе любовта,
но явно се е казвала… заблуда.
Сега се втурвам, като капещ лист,
надолу към земята устремено.
Не се терзай, че колко да боли,
нали естественото в нас е тленно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
