Не се връщай
НЕ СЕ ВРЪЩАЙ
Не се връщай в съня ми,
защото отново страшно ме боли.
Не ме докосвай,
защото навсякъде кърви.
Може да не бях щастлива,
може да не бях красива,
но сега съм нещастна
и толкова ужасна.
Щом те видя, дъхът ми спира,
толкова студен си, че ми се умира
и когато тръгнеш си,
всичко в мен на хиляди парчета се разбива.
Защо целуна ме
с най-страстнната целувка на света?
Защо прегърна ме
и за мен светът смени цвета?
Защо? Така и не разбрах.
После разцъфтях и
с красотата си привлякох
всичкия ти страх.
Сега виновна съм за всичко.
За смелостта си да бъда любов.
За смелостта си да те чувствам.
За смелостта си да искам любов.
И сега сърцето ми лети,
но без посока.
И сега душата ми крепи я
хаосът от болка.
А занапред не знам.
В коя ли бездна ще потъна?
Може би така нещастна и ужасна
ще посрещам всеки идващ ден.
Моля те, не идвай в утрешния ден.
Моля те, не ме поглеждай във очите.
И да искаш, няма да видиш мен,
защото изчезнах някъде в мечтите.
© Ирина Костова All rights reserved.
