Нещата се променят.
Светът неизбежно
се върти ли върти.
Някои пътища са тъй
кратки. Кратки са.
Преходни стъпки,
Стъпки в пустиня.
Без отпечатък.
Но има и лабиринти.
Има лабиринти. Има.
Но има и неща вечни.
Остават в сърцето.
Които несломими са.
И не са идеални. Да.
Но живота осмислят.
Смееш се като луд.
Плачеш понякога.
Радваш се като никога.
И не се забравят.
Не те забравям. Да.
Времето минава. И не.
Не се забравя нито
за миг. Дори за миг.
Не си отиват. Не.
Прегръдките ти. Не.
Не се забравят.
Сърцето ми тупти.
Тупти живо в тях.
Целувките ти. Не.
Не се забравят.
Щастието в тях.
Не, не се забравят.
Спомените. Мечтите.
Които споделяме.
Завръщат се отново.
Отново и отново.
Следите от цветя.
Не. Не се забравят.
Пътека от любене.
Към която политаме.
Отново и отново.
С гумичка да триеш?
Не се забравя. Не.
Но как да се изтрие.
Нещо, за което няма лек.
Никога не те забравих.
Не те забравям. Не.
Ти си от тези неща,
които не се забравят.
Идват. И остават.
И не. Не се забравят.
Света ми озаряваш.
Живот си ти в моя.
Всичко в мен ликува.
Усмихваш всичко.
Всичко в мен. Да.
Всяка тръпчинка.
Всяка точица. Да.
Туптя в твоя трепет.
В твоето обожание.
Трептя и те обожавам.
Въздух си ми ти.
Душа!
Извор на светлина.
Безкрай от топлина.
От доброта. Да.
Ти си чест и достойнство.
Смелост и искреност.
В друго време.
В друг живот.
Но дори и да ги няма.
В тоз живот едничък.
Слънцето и Луната си.
Дъжда от звездите.
Росата на лъчите.
Този, който ме обича.
Този, който се бори.
Който обича. Обича.
Обича живота.
Ти ми го показваш.
Ще се боря и аз.
Ще пазя любовта ни.
Както ме научи ти.
В нея сме заедно.
Любов моя. Да.
Дъжд сме в нея.
Всеки миг.
В нея. Валим.
Любовта си ми ти.
Това не се забравя.
Обичам те. Обичам те...
© Лили Вълчева All rights reserved.