Къде сме ние?
Някъде пред празните олтари
на опразнени сърца.
Уморени от всичката тази надежда,
не ни остава нищо друго, освен да продължаваме
да чакаме, не-напразно.
Откраднах се и забравих пътя, по който да се върна
обратно в мен самата.
Разпаднах се и зарязах собствените си усещания,
без да оцелея.
Оставих ти бележка, че ми липсваш.
Оставих ти и малко от мен в нея. ...