Не си измисляй правила
Не си измисляй правила!
Водата няма да пресъхне,
да почернее любовта
и мъката да те прегърне.
И няма да си ида аз,
до тебе пак очи отварям
и птички пеят с меден глас.
Врати за тебе не затварям...
Не си измисляй правила!
Зората няма да изстине,
студът да стане топлина
и младостта ни да отмине.
И няма аз да си замина!
Смирено с твоите сълзи
ще правя сладка медовина...
Не си измисляй правила!
Леглото няма да е празно.
Не, няма птица без крила
и нежността не е напразно...
Аз с тебе съм в студ и в зима!
Чуплива съм и крехка, и ранима...
Не си измисляй правила!
Тя, любовта, е безпричинна,
изгряващ феникс в пепелта,
безумна, дива и лавинна...
© Кристина All rights reserved.
Поздрав 