Не си отивай
Не си отивай! Ще нахлуе тишина -
нелепа, влажна като във килия,
заключена от нечия вина,
която трябва да изкупим ние.
Не си отивай! Идва пролетта,
разцъфнала от радост снежнобяла
и топъл дъжд във облак натежал
като сълзи, които те изгарят.
Не си отивай! Кратка е нощта,
но утрините също са за двама.
Не си отивай! Нощите са жар,
но след съня превръщат се в измама.
Поискам ли да бъда трепет нежен,
сълзица чиста в твоите очи,
поискам ли да се превърна в обич -
не ме гони, не ме гони...
нелепа, влажна като във килия,
заключена от нечия вина,
която трябва да изкупим ние.
Не си отивай! Идва пролетта,
разцъфнала от радост снежнобяла
и топъл дъжд във облак натежал
като сълзи, които те изгарят.
Не си отивай! Кратка е нощта,
но утрините също са за двама.
Не си отивай! Нощите са жар,
но след съня превръщат се в измама.
Поискам ли да бъда трепет нежен,
сълзица чиста в твоите очи,
поискам ли да се превърна в обич -
не ме гони, не ме гони...
© Геновева Симеонова All rights reserved.
