Dec 18, 2012, 2:48 PM

Не си отивай 

  Poetry » Love
598 0 12

Постой така. Да те погледам.

Прозорецът ни изсветля.

Нощта на нашата победа

промъкнала се е в деня.

 

С кафето, в тънките му пари,

аз вдишвам аромата твой

със спомени от малки гари,

шосето с тръпния завой...

 

Ти тръгваш ли? Не си отивай!

Че тук ще зейне празнота.

А няма нищо по-красиво

от влюбена до теб жена.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??