Не си отивай, мила моя.

Без твоите ръце не мога да заспя.

В косите ти се гушва същността ми.

В очите ти се буди радостта.

Не тръгвай към вратата, моля те, недей!

След тебе тръгва ми душата.

Земята сякаш бясно се люлей

и аз потъвам в бездната на мрака.

Сълзите ми навътре се изливат.

Горчива сол сърцето ми заля.

Мечтите ми със тебе си отиват

и давя се в безкрайна самота.

Но ето че внезапно ти се спря.

И твоето сърце не издържа.

Разбра, че мъката ще ме погълне,

прости ми и се разрида.

Изпивах сълзите ти като диаманти.

Прегръщах и целувах твойта доброта.

Пред себе си заклех се и във нашата вяра.

Със тебе да посрещна Вечността!