Не си за мен,

знех го още в първия ден.

Оставих те да се влюбиш

и да се изгубиш 

в моето обаяние

и да изпиташ моето сладко страдание.

Веднъж те наказвах,

друг път те обожавах,

и така, докато не попаднах сама

в този плен,

от чувства сложни изграден.

Не си за мен.

Разбрах го още в първия ден

 от моето страдание,

 най-голямото ми наказание.

Забравил си нещо в мен.

Нещо, от което потичат сълзите

и се събуждат душите,

сърцето изведнъж полудява

и после тихо се успокоява...

Не си за мен,

знаех го и в последния ден,

ужасен ден...

Не си забравяй нищо повече в мен,

и никога не съжалявай за мен.

Помни ме, както в първия ден...