Събудих се на босо. Пусто бързане.
Защо ми е чадър... от мен вали.
До шепот е душата ми претърсена,
претръпна търпеливо да боли.
Внимавай, че в небето синьо менче
си ритнал и пилееш шарен гюл,
а аз изпуснах звездното роене
и модата на розовия тюл.
Сега крепя в черупката на орех
най-труден цвят за смесване – каме́л,
за зимата след есенната оран,
в златисти щрихи с късен акварел. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up