ИнаКалина
523 11428
26.08.2020 г., 6:34 ч.

Не сме сами 

  Поезия » Любовна
699 8 12

Събудих се на босо. Пусто бързане.

Защо ми е чадър... от мен вали.

До шепот е душата ми претърсена,

претръпна търпеливо да боли.

 

Внимавай, че в небето синьо менче

си ритнал и пилееш шарен гюл,

а аз изпуснах звездното роене

и модата на розовия тюл.

 

Сега крепя в черупката на орех

най-труден цвят за смесване – каме́л,

за зимата след есенната оран,

в златисти щрихи с късен акварел.

 

До третата слана прибират мушмули.

Учудващо е, но не сме сами.

Обръгнахме на крайности, но гушнати.

Чадърът се подпира. Вън ръми.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави, Ники. Е, това е малко тъжно стихотворение, Иржи. Приятно е, когато мъглата е споделена.
  • В Лом есен винаги ръми, дори от мъглата, която от Дунава винаги е "мокра", но ние не носехме чадъри и някак повече беше приятно...Ти ми върна оня спомен, Краси!
  • Благодаря, Вили. Благодаря, Наде.
  • Не творба - чиста емоция!
  • "Обръгнахме на крайности, но гушнати."- това е мое! Впечатлих се!
  • Беше ми приятно да ви видя. Лесно ви е, че имате мушмули, а тук не съм виждала . Никой вече не е сам, в преносния смисъл на думата, а в буквалния - прегръдките вършат работа! Благодаря, че се отбихте.
  • Харесва ми!
  • И една топла прегръдка пресушава душевния валеж.
    А на плюса и минуса колко им трябва?
  • "Защо ми е чадър, от мен вали" малко ме разтърси. И на място.
  • Чудесно: мушмули!
  • Истинско...
  • Включила си и модния за сезона камилски цвят, винаги ме изненадваш с нещо оригинално. Финалът ме очарова, вчера и аз бях в дъжда без чадър, съпреживях. 🐫
Предложения
: ??:??