Не спирай
Не спирай да живееш в мен. Не спирай!
Без тихите ти стъпки ще угасна
тъй, както гасне пясъчната диря
под дансинга на морското фиаско.
Недей да ме оставяш на покоя.
На дъжд от песъчинки ме разхвърляй.
Знам как да утаявам всяка твоя
обреченост на радости и скърби.
Щом разумът е враг на всяко чувство,
поникнало в простора на сърцето,
прати го вдън земя и не допускай
мечти с костюм, раиран от решетки.
Не спирай да възкръсваш в мен. Не спирай!
В безвремие ми вливай реципрочност
с надеждата, че нищо не умира,
заченато със обич непорочна.
© Гергана Иванова All rights reserved.
