Не спирай да мечтаеш
Красиво-нежен залезът червен
В очите ти бадемово сияйни
се отразява бавно, в тишината!
Защо си тъжна, мъничка Асол?
Заглъхва бавно пристана студен
Утихва вятъра на плажа тук край мен!
Вълните тъй безбрежни и безкрайни
Угасват с пяна тихо във краката!
Очакваш ли ме мъничка Асол?
На хълма там сред билките омайни
В сълзите ти родени в самотата
и аромата на море и мокра сол
събуждат се звездите тъй сияйни!
Така те искам, моя ми Асол!
Прокудена от западния вятър
душата ми за нежна красотата
тъй зажадняла сянката ти дири...
Не си отивай мъничка Асол!
Очакването ти безценен е подарък
за корабът на моята съдба...
И залезът със алени платна
на пристана за тебе акостира.
Усмихваш ли се хубава Асол?
На залезът или на мене ли се усмихваш?
Тъй влюбена в морето и във вятъра...
Това ли си мечтала толкоз дълго?
Мечтай, не спирай нежна ми Асол!
© Ангел Милев All rights reserved.
