Dec 15, 2009, 6:39 PM

Не спят 

  Poetry » Landscape
549 0 10



Нощта

прозорците целуна

и копнежи

върху им ръсна.

С меките си длани

вятъра погали -

бавно той

сред голи клони се приплъзна

и притихна.

Два гълъба

с крила прошумоляха,

сгушиха се

и в кадифения ù шепот

се смълчаха.

Дъждът

да просълзи се канеше отново,

но заслушан

в тихия ù ромон,

в дрямка се унесе.

Капките му -

сънуващи снежинки,

затанцуваха безмълвно.

Тиха нощ…

 

Само

видими едва

искри

пробождат мрачината –

не спят единствено

мечтите.

 

 

 


 

© Ласка Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??