Не спят
Нощта
прозорците целуна
и копнежи
върху им ръсна.
С меките си длани
вятъра погали -
бавно той
сред голи клони се приплъзна
и притихна.
Два гълъба
с крила прошумоляха,
сгушиха се
и в кадифения ù шепот
се смълчаха.
Дъждът
да просълзи се канеше отново,
но заслушан
в тихия ù ромон,
в дрямка се унесе.
Капките му -
сънуващи снежинки,
затанцуваха безмълвно.
Тиха нощ…
Само
видими едва
искри
пробождат мрачината –
не спят единствено
мечтите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
