Не ставам за обичане
Не ставам за обичане, любими,
не ставам за дуели на честта,
ако към теб посегна, спри ме!
Ако ли не, залиташ в пропастта.
Не ставам за цветя и свещи,
за вино, за парфюми, шоколад,
аз съм непоправима грешка,
след мене няма връщане назад…
Не става да съм бяла птица,
предвестница на мир и на любов -
във мойте пламнали зеници
се отразяват кръст и смърт, и гроб…
Не ставам да съм вярна и покорна,
да бъда сянката ти в пустощта,
душата ветровита и бездомна
е влюбена във своята тъга…
Душата ми е ничия и тежка -
товар в гърдите, трепкаща искра…
Ей толкоз трябва посред лято жежко
във огън всичко да изпепеля…
Не ставам за обичане, не ставам.
Заклевам те, далече стой!
Отровна ласка ти подавам,
но ти не свиквай да си мой…
© Магдалена Филипова All rights reserved.
