Не ставам за вино
Не случих в този живот
ни на мъже, ни на роднини.
Една закъсняла любов
и този път ме подмина.
Пристъпвах като на куц крак
от страх някой да не настъпя.
Къде ли, в кой пущинак
си хвърлила, мамо, пъпа ми?
Боледувах от чуждите рани,
но сърцето полека изстина.
Остарях. Като грозде небрано
уж сладня, а не ставам за вино.
© Юлия Барашка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
