Не ставам за вино
Не ставам за вино
Не случих в този живот
ни на мъже, ни на роднини.
Една закъсняла любов
и този път ме подмина.
Пристъпвах като на куц крак
от страх някой да не настъпя.
Къде ли, в кой пущинак
си хвърлила, мамо, пъпа ми?
Боледувах от чуждите рани,
но сърцето полека изстина.
Остарях. Като грозде небрано
уж сладня, а не ставам за вино.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
