Mar 9, 2007, 7:31 PM

Не съм...

  Poetry
869 0 12
Не съм покорна, мълчалива,
не съм аз кротката женица,
която в кухнята разлива
гювеча с дървена лъжица.

Не съм със ролки на главата
и овехтяло пеньоарче.
Напротив - много съм устата
и често плача за шамарче.

Не съм послушна или скромна
и да мълча не се научих.
Затуй със тебе често спорим
и между нас не се получи.

Но аз съм си такава, друже,
и в друга ти не би се влюбил.
Внимавай, миличък съпруже,
случайно да не ме загубиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....