Oct 5, 2011, 1:21 PM

Не съм дошъл...

  Poetry » Civic
523 0 0

НЕ СЪМ ДОШЪЛ...
Не съм дошъл на този свят
като през чуждо да премина!
Цветът ми да е – ялов цвят!
Да ме забравят за година!


Аз искам да ме сочат с пръст,
когато покрай някой мина!...
Да нося своя тежък кръст...
Да имам собствена пъртина.


Да кажат,  че съм бял Човек,
а не на някого подлога...
Не съм хъшлак или зевзек,
а да помогна де що мога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...