Не съм любима
За мен и теб звучи едва протяжен блус.
Но ми харесва. Много ми харесва!
И знам лъжите твои... (Боже!) наизуст.
А с теб съм честна. Винаги съм честна.
Валяха в изгрева прозрачни светове.
И с теб ги пихме. Влюбено ги пихме.
Дочаках устните ти - бурни ветрове.
А днес е тихо. Толкова е тихо...
Сънят ти идва често, късно посред нощ
и ме докосва. Нежно ме докосва.
Донася погледа ти - пясъчен разкош.
Но ме плячкосва. Сутрин ме плячкосва.
Остава пепел в мен. Един подпален Рим
докрай се срина. Моят свят се срина.
А нейде свири блус, едва, недоловим.
Не съм любима. Твоята любима...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
