Не съм любима
За мен и теб звучи едва протяжен блус.
Но ми харесва. Много ми харесва!
И знам лъжите твои... (Боже!) наизуст.
А с теб съм честна. Винаги съм честна.
Валяха в изгрева прозрачни светове.
И с теб ги пихме. Влюбено ги пихме.
Дочаках устните ти - бурни ветрове.
А днес е тихо. Толкова е тихо...
Сънят ти идва често, късно посред нощ
и ме докосва. Нежно ме докосва.
Донася погледа ти - пясъчен разкош.
Но ме плячкосва. Сутрин ме плячкосва.
Остава пепел в мен. Един подпален Рим
докрай се срина. Моят свят се срина.
А нейде свири блус, едва, недоловим.
Не съм любима. Твоята любима...
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво, Джордж! Много... Благодаря ти
-
http://youtu.be/u2XkMlcN6CI
-
Танче, Джули и Ани, благодаря, момичета! Само ви поздравявам, без да пращам целуФФФки, че съм на ръба на разболяването :D
-
Но ми стана любимка
-
Тъжно, нежно и красиво! Браво, мило момиче!
-
Ех, любов! Хареса ми, нищо, че е тъжно! По-добре така, отколкото без любов!
Поздрав! -
Благодаря ти, че прочете и туй, Ивонче! Усмивка
-
Хубаво е! Браво!
-
Юленце, БЛАГОДАРЯ...ти си знаеш! Петя, Снежи и Сиси - едно голямо МЕРСИ и на вас, момичета!
-
Чудесно е !!!
-
Поздравления, Пепи!
-
Ааа, Дейзито било тук (чак сега се сещам за един коментар Ти си почти завършена поетеса, бе момиче! След време ще гледаш повечето неща тук отгоре. Радвам ти се, да си знаеш!Кефят ме "задъханите" стихове, писани със напираща отвътре страст. Браво!
-
Благодарности, Валерия и Мариела! Целувки :* Раде, влюбена съм в поезията от дете, майка ми ме приспиваше с Бърнс, ама на руски...(така и не научих руски
) Започнах да пиша за захарни памуци и хвърчила, съвсем по детски, на хвърчащи листчета, затрила съм ги до едно... В гимназията зачетох Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, Далчев...разбрах, че поезията може да има толкова много лица. Започнах да търся съвременна поезия от млади автори в нета. Поотраснах в един форум. Имам обаче постоянна нужда от кастрене! Благодаря ви от сърце за вниманието, трогвате ме страхотно. И ми посочвайте грешките, опитът винаги Е от значение! (аз прилежно си вземам предвид предложенията и забележките 
-
На мен вече си ми любима
-
Пепа, разкажи нещо за себе си. От кой си се учила на поезия,
на кой първо си показвала стиховете си...такива неща.Накратичко.
Моля) -
Привет, Тошко! Идеята е именно, че вече не е споделено. "За теб и мен" звучи наистина сякаш по-чисто от моя вариант. Благодаря на всички за прочита, предложенията, съпреживяната емоция! Поздрави!
-
И аз имам едно малко предложенийце, за началото: "за теб и мен" или "за нас със теб" По-споделено си мисля, че би звучало
-
Привет, приятели! И благодаря! Ивайло, в неговия сън лирическата също Е, всяка нощ. Не само тя го сънува, защото е влюбена. Той също я сънува, преди да заспи, "изпраща" очите си да я доведат, да я откраднат (така му е спокойно, на това е свикнал). А на сутринта я "оставя" празна и сама. Аз си го представям като едно взаимно сънуване Въпрос на интерпретация. А мъжът в стихото е от онези, които нито те искат повече, нито те пускат на свобода, защото живеят с идеята, че си тяхна собственост. Поздрави!
-
Браво!!!
-
Хубаво е, много хубаво!
-
Чудно написано, но защо сънят ти идва, а не - сънят ми идва..(или сънят идва)...носи погледа ти - пясъчен разкош..Поздрави, Пепи!
-
И на мен също ми харесва,и от мен също БРАВО!Отново!Напред и нагоре!Браво!Това е майсторска работа!
-
Много е хубаво!Поздрав и от мен!
-
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
