Не съм сама
Закачлив ветрец повява
и нежно милва
утринта.
Косите ми от блясък
разпилява
и в крехки снопи
я заплита.
Към синевата
плавно ме възнася
и в летния си
цветовъртеж
до слънчицето ме отнася.
Светлина съм
и летя с копнеж.
Повдигам облаците
с лекота
и слънчев лъч съм.
Чуден звук.
Прониквам нежно –
с топлина,
през пухестия бял памук.
В сън сладък плувам
и летя
с крила от въздух
и от тишина.
Аз съм кристална капчица роса
и порив лек съм
и не съм сама.
А знаеш ли какво е
да летиш
неукротен?
Да вдишаш
мириса ми свеж
от ароматен цвят.
И да не можеш вече
да заспиш без мен.
Ела,
подавам ти ръка
да влезеш в моя свят!
01.2008
Jullie
© Юлия Димитрова All rights reserved.
