Жулли (Юлия Димитрова)
109 5867
12.12.2008 г., 23:56 ч.

Не съм сама 

  Поезия » Друга
547 0 12


Закачлив ветрец повява

и нежно милва

утринта.

Косите ми от блясък

разпилява

и в крехки снопи

я заплита.


Към синевата

плавно ме възнася

и в летния си

цветовъртеж

до слънчицето ме отнася.

Светлина съм

и летя с копнеж.


Повдигам облаците

с лекота

и слънчев лъч съм.

Чуден звук.

Прониквам нежно –

с топлина,

през пухестия бял памук.


В сън сладък плувам

и летя

с крила от въздух

и от тишина.

Аз съм кристална капчица роса

и порив лек съм

и не съм сама.


А знаеш ли какво е

да летиш

неукротен?

Да вдишаш

мириса ми свеж

от ароматен цвят.

И да не можеш вече

да заспиш без мен.


Ела,

подавам ти ръка

да влезеш в моя свят!

 


08.2008

Jullie

 

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??