Не съм светица
Не съм светица
Не съм светица, няма и да стана,
докато хапя щом ме наранят
и не обръщам другата си буза,
ако едната подло зашлевят.
Не съм светица, няма и да стана,
докато помня злото, като слон,
щом ме боли от кървавите рани
и ненавиждам вълчия закон!
Не съм светица, а и няма как
да бъда свята в този свят порочен,
подобен на „джурасик парк,”
пробляскващ злобно, като зъб наточен.
Но някой ден и аз ще се превърна
в добра, смирена, малка шепа прах
и свята, непорочна ще се върна
в света за който цял живот мечтах!
© Ваня Иванова All rights reserved.
