Не съм създадена да бъда песен
Чуй гласа ми, вятърът го изтъни,
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен,
изпята сред домашния уют.
Свободна съм и дива като есен,
от любовта изпитвам само смут.
Махни от пръста ми венчалната халка,
не ме моли по залез слънце,
да бъда вечно твоята жена,
в саксия посята като зрънце.
И за ласките ми не копней,
когато си отивам като призрак,
и за мен недей линей,
че от жената имам само признак.
Не мога да бъда булка,
нито... вдовица,
свободна съм и прелитаща
като пролетна птица...
Не ме ранявай с пръстени и думи,
не ме заклевай молитви да шептя,
скиталец съм по върхове и друми,
люлка неспособна съм да изпреда.
глух е като тътен отшумял...
затворена във четири стени,
стихът ми се изгуби занемял...
Не съм създадена да бъда песен,
изпята сред домашния уют.
Свободна съм и дива като есен,
от любовта изпитвам само смут.
Махни от пръста ми венчалната халка,
не ме моли по залез слънце,
да бъда вечно твоята жена,
в саксия посята като зрънце.
И за ласките ми не копней,
когато си отивам като призрак,
и за мен недей линей,
че от жената имам само признак.
Не мога да бъда булка,
нито... вдовица,
свободна съм и прелитаща
като пролетна птица...
Не ме ранявай с пръстени и думи,
не ме заклевай молитви да шептя,
скиталец съм по върхове и друми,
люлка неспособна съм да изпреда.
© Свобода All rights reserved.
